"11 откровения за светлината" озаряват Варна
До 17 януари 2020 година
Живопис и статуя
Изложбата " 11 години " Арт Галерия Ларго ". Единадесет откровения за светлината " включва творбите на тъкмо толкоз от най-утвърдените модерни български художници. В сбирката, която от на следващия ден може да се види във варненския салон, са включени живописни произведения на Васил Стоев, Владимир Пенев, Долорес Дилова, Ели Станчева, Здравка Василева, Здравко Палазов, Николай Янакиев, Петьо Маринов, Стилияна Узунова, Татяна Харизанова, а карловецът Димитър Рашков взе участие и със статуя. Светлината играе основна роля в креативното изложение на всеки художник. Интерпретацията на светлината дава опция да бъдат осмислени и оценени другите подходи в работата, а от време на време и визиите на еднакъв обект. С концепцията си изложбата припомня на актуалния познавач, че точно светлината е " провокаторът ", дал на света революционни естетически преломи като творчеството на Рембранд и Караваджо и течението на импресионистите. Всички те, точно с помощта на умелото хващане на резултатите, с които светлината извайва формите и им придава дълбочина и експресивност, трансформират възприемането на пластическата просвета, отнесена към изобразителното изкуство. Само посредством трептенето на светлината Моне остава в историята със своите шедьоври, тъй като съумява да пресъздаде моментните положения на материята.
Респектът пред философията на тези майстори въодушевява в този момент и 11-те български художници да дадат своя принос към проучването на естетическите граници. Ако при Владимир Пенев светлината пробива като мощен лъч небето и облива цялата творба, то при младата Татяна Харизанова тя участва разсеяна и загатната единствено с цел да подчертае тъмнината. При Здравка Василева светлината е изобразена в прецизен, разполовяващ картината контрастност с мрака; за Николай Янакиев пък е този инструмент, който дава живот на цветовете, а в картините на Долорес Дилова обичаната Каварна и покрайнините ѝ са нарисувани по този начин, че самите те излъчват светлина, като че ли очите на художничката и сърцето ѝ са заредили обичаните места със зарево и мекост. За карловеца Димитър Рашков светлината е като обединение с природата, претворено с пастелна мекост в пейзажите му, а Стилияна Узунова предизвика с произведения, в които светлината идва от паралелни вселени.
Обединяващо всички показани творби е наличието на индивида като притежател на светлината. Във всяка една от творбите, даже да не е предметно изобразена, се усеща светлината на човешкия дух - търсещ, преклонен, само че и горделив, че е надвил над тъмното в света.
Живопис и статуя
Изложбата " 11 години " Арт Галерия Ларго ". Единадесет откровения за светлината " включва творбите на тъкмо толкоз от най-утвърдените модерни български художници. В сбирката, която от на следващия ден може да се види във варненския салон, са включени живописни произведения на Васил Стоев, Владимир Пенев, Долорес Дилова, Ели Станчева, Здравка Василева, Здравко Палазов, Николай Янакиев, Петьо Маринов, Стилияна Узунова, Татяна Харизанова, а карловецът Димитър Рашков взе участие и със статуя. Светлината играе основна роля в креативното изложение на всеки художник. Интерпретацията на светлината дава опция да бъдат осмислени и оценени другите подходи в работата, а от време на време и визиите на еднакъв обект. С концепцията си изложбата припомня на актуалния познавач, че точно светлината е " провокаторът ", дал на света революционни естетически преломи като творчеството на Рембранд и Караваджо и течението на импресионистите. Всички те, точно с помощта на умелото хващане на резултатите, с които светлината извайва формите и им придава дълбочина и експресивност, трансформират възприемането на пластическата просвета, отнесена към изобразителното изкуство. Само посредством трептенето на светлината Моне остава в историята със своите шедьоври, тъй като съумява да пресъздаде моментните положения на материята.
Респектът пред философията на тези майстори въодушевява в този момент и 11-те български художници да дадат своя принос към проучването на естетическите граници. Ако при Владимир Пенев светлината пробива като мощен лъч небето и облива цялата творба, то при младата Татяна Харизанова тя участва разсеяна и загатната единствено с цел да подчертае тъмнината. При Здравка Василева светлината е изобразена в прецизен, разполовяващ картината контрастност с мрака; за Николай Янакиев пък е този инструмент, който дава живот на цветовете, а в картините на Долорес Дилова обичаната Каварна и покрайнините ѝ са нарисувани по този начин, че самите те излъчват светлина, като че ли очите на художничката и сърцето ѝ са заредили обичаните места със зарево и мекост. За карловеца Димитър Рашков светлината е като обединение с природата, претворено с пастелна мекост в пейзажите му, а Стилияна Узунова предизвика с произведения, в които светлината идва от паралелни вселени.
Обединяващо всички показани творби е наличието на индивида като притежател на светлината. Във всяка една от творбите, даже да не е предметно изобразена, се усеща светлината на човешкия дух - търсещ, преклонен, само че и горделив, че е надвил над тъмното в света.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ